- Ах, да, вие сте журналистът. Хм, очаквах да ми пратят някой по-известен, но какво да се прави. Ама… какво неуважение! Моля ви! Все пак съм звезда, а вие се държите с мен, все едно съм ви равна. Липсват ви каквито и да е било обноски. Коленичете! Веднага!... Какво не разбирате ли – на колене! Да, така… ех, кога ще се научи този прост народ, че със звездите трябва да се отнасят както към богове. Както и да е... започвайте, че нямам време.
- Разкажете за детството си?
- Моето детство бе великолепно, защото аз си го направих такова. Докато другите деца от ma rue си играеха на безполезни игрички, аз овладявах древното изкуство на гримирането. Те се въргаляха в калта, а аз се къпех в мляко. Те се обясняваха в любов, чрез мижитурни бележчици… а аз мечтаех за принц Хари. Те се учеха от разни си учебници, а аз от модни списания. Бях безупречна – кожата, косата, очите… бях Клеопатра на XXI век. Аз бях като кралица – седяща отстрани и наблюдаваща своя народ. Не ме разбирайте погрешно – това не ...