Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад вратата нощта събира разрушени светове. Листата, изгонени от цялостта, се търсят в целувки с речни вълни. И там, където бели звезди блестят, там започва чистата искра... Там няма далечност, защото там два свята туптят в едно... Любовта е тихо усещане за свежест, скитаща по морския пясък, попил вълните от студена илюзия. Любовта е въздишката на пустинните цветя, изпотени и задъхани от жарта в крехките им стъбла... Небето е топло след пороя от падащи звезди... Дъжд от искри, пръскащи се в праха от ехтящи стъпки... Любов има в подивелия поглед на вълка, търсещ сълзите си сред клоните от вълча самота. Любовта е в страха на пламъка от морски бриз... Радостта на пеперудата от падението си, заради яркия блясък от крилата си... Перото пада бавно, унесено в молитвата на вятъра... Тук свършва мисълта в нейната безкрайност, а новият пламък оживява в дълбоките очи... Силуетите в съзнанието ми дишат в лабиринти от мраморни врати. Свят от парещи въпроси. Въпросът за пустинните мечти... за слабостта на очите, измарящи се сред спомени... Въпросът за ледения дъх на истината сред фалшивия блясък на обещания... Има ли живот в бъдещето под сянката миналото? И колко траен е въпросът за страха в тялото ми? Страхът, че спя на легло от думи и те губят силата си, когато студът се приюти под завивките ми. Не, че го искам, просто очите ти са далеч, за да ме стоплят. Това е реалността за сънищата ми и умело вярвам в трънливия път към спокойствието на духа в кръвта ми... Чакам отново да подредя съвършенството на душата ти, с ръце... Чакам да победя нощта и да подредя щастлива отговорите на този пъзел... Искам да се удавя в огъня по ръцете ти... да ухая сутрин на свежестта от очите ти... Искам тялото ти да спира ударите от търсещите и празни души... Луната е цяла, когато задъхвам нощта от мечти. Гарванът коленичи пред стихията в очите ми и вселената тръпне от любов, когато приближаваш ти... Бялата звезда е твойте очи и края на съществото ми, е началото на съвършения низ от огнените вълни в сърцето ти... Истина, топлина, желания и сиянието на два туптящи свята... Там е жива любовта, защото това е ЛЮБОВТА!!!
© Катя All rights reserved.