Спи градът... Само на булеварда все още преминават често-често коли... но и те ще се разредят след час-два. Градът е заспал, уморен от горещината през деня, върти се в съня си, облизва пресъхнали устни, отмята чаршафа, с който се е завил, търси в съня си прохладни сенки някъде край морския бряг...
Ирка се събуди от нещо - от някакъв звук, вероятно от центрофугирането на пералнята. Беше горещо в стаята. Въздухът тежеше. Кожата й беше лепкава от жегата. Стана, отиде да пие вода в кухнята. Погледна часовника - беше едва дванайсет. Отпи от чашата - глътките вода й повъзвърнаха тонуса.
Мъжът й спеше и кротко похъркваше. Мъжът й. Хм! Вчера се жениха. Беше най-горещият, най-изморителния ден. Не вълнуващ. По-скоро - сякаш три месеца репетиран и до болка познат сценарий. Боже Господи, толкова нерви - за записване на „Пиротска” за ред в гражданското, за след три месеца, Боже, колко наплив!, за избиране на покани, за поръчка за рокля, търсене на подходящ костюм за Мирослав, майка му - да видим по ...