Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добре тогава...
Искам да ми направиш вулкан. Отвън да е обрасъл гъсто и зелено в тропическа джунгла, а вътре да клокочи червеното му сърце. - Можеш само Нгоронгоро - но той е угаснал!
Тогава ми направи гейзер, да бълва пара чак до небесата, като Стокур. Да дойда в банята ли? Не е същотоооо...
Направи ми прегръдка. От ръце и от сърце. Нарисувай ми я във въздуха, да ме обгърне, да ме залюлее. Няма да увисне във въздуха сама, моля те.
Направи ми тогава целувка, въздушна и жарка... Няма да запали къщата... стига, де.
... Поне кафе ще ми направиш ли?