Беше към 15 минути след полунощ. За някой милионен път слушах Saviour Machine и се чудех що за съвършенство е това то, музиката. Такава перфектна симфония от преливащи звуци, настроения, емоции, цветове... преминаващи един в друг по целия спектър на черното... О, не. Не. Не съм депресирана. Просто обичам мрачна музика.
И тогава го реших. Че трябва да си имам свой собствен “I want” списък, който да връча утре самоуверено на моя човек. И да го шашардисам за пореден път. Милото момче...
Хванах червената химикалка и записах усърдно. Ама толкова усърдно, че ръцете ми пращяха и се мяташе пяна от устата ми...
***
Беше някъде към 15 минути след 7 вечерно време, когато го видях да идва към мен. С обичайната си тромава походка и ужасната лилава тениска. И се усмихваше. С оная негова глуповата усмивка, която толкова ме очароваше.
Беше хубаво, когато бях с него. Това бяха моите минути. Единственото време в живота ми, в което се чувствах като принцеса, на която всички трябваше да угаждат. И той ми ...