Тя няма да говори сама за себе си, защото ще каже неща, на които ще повярвате, неща, които няма да са истина. Аз ще говоря за нея. Беше доста отдавна и бяхме на кафе в покрайнините на едно курортно градче. Тя пиеше фрапе. Изпотената чаша в ръцете ù. Устните ù, които засмукваха сламката. Седях и както я гледах, думите сякаш сами излязоха от устата ми:
- Защо не се прекръстиш?
- Да се... Какво??? - допря ледената чаша до врата си, за да се разхлади.
- Да се прекръстиш, да си смениш името.
- И как предлагаш да се прекръстя? - попита ме с насмешка.
- Ами не знам...
- О, мила, знаеш! Иначе нямаше да ти хрумне тази "брилянтна" идея. Казвай, кръстнице! - нехайството ù се замени с мъъъъъничка нотка на интерес.
- Ами мислех си за Даяна. Сещаш се от песента? На Майкъ...
- Dirty Diana, знаеш много добре, че се сещам за коя песен говориш. Защо НА НЕЯ?
- Ами щом се сещаш, значи знаеш темата на песента...
- Ииииии... - продължаваше небрежно да си отпива от изпотената чаша фрапе, без да осъзнава какв ...