„Ние не можем да бъдем добри познати, няма среда в любовта,
бяхме най-близки, затова отсега нататък ще сме най-чужди в света...”
Защо да не можем да бъдем Добри Познати? Та ние бяхме толкова перфектни като...
Само защото казват, че страданието е двойно, когато можеш да докоснеш любимия човек, но не можеш да го имаш? Или постоянно трябва да бягам и да се държа безразлично, за да осигуря на сърцето си онзи измислен комфорт, спестявайки му мъчителни спомени? Това е най-голямата глупост, която съм чувала!
Кого се опитвам да заблуждавам? Та това съм аз! Какво Ми става?!? Какво означава да си спестя страдание? Да скрия болката, не означава да я изтрия. А и самото изтриване е нещо, към което не бих прибегнала, дори и да можех. Това е равносилно на "да унищожа", а унищожението е в абсолютен разрез със сътворението. Аз предпочитам да СЪЗДАВАМ, а не да РАЗРУШАВАМ! И ако ще създавам нещо, защо то да не е Удоволствие? Защо да лишавам очите си от светлината на твоя образ? Защо да подтискам желаниет ...