Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за празниците. Ще спим у вас, у нас или където и да е. Ще се обичаме. Ти ще забременееш и ще се оженим по принуда на съдбата. Ще изберем имена на децата. Ще си построим къща. Ще избираме мебели за кухнята. След време децата ще пораснат. Любовта ни бавно ще стихва, като младежкия порив на вятъра, който гонихме някога. Вече няма да ти купувам цветя и няма да се целуваме по пейките. Ще ти искам развод и ти ще го подпишеш, защото вече не можем да се траем един друг. Ти взимаш децата, аз взимам кучето. Продаваме своя дом и делим парите по равно. След време се срещаме в някой магазин до щанда със сапун и се правим, че не се познаваме...
Е, искаш ли да ходим?