На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на техния свят. Затова тогава се смутих и не се реших да те доближа. Но сега нека спра. Не е онова, което искам да ти призная.
Може би трябваше да започна от мига, когато се заговорихме и засвири музика. Вече не си спомням, за какво се пошегувах и за първи път ти се усмихна. Аз често обичам да го правя, защото предпочитам да живея в свят на усмивки, а не на тъга. Но твоята усмивка породи непознато у мен усещане. Милa, знаеш ли какво е да докоснеш, да държиш в ръцете си нежна брезичка, която пред теб ражда сред листата си слънчеви лъчи? Те те заливат с нищо несравнима, неземна топлина. И ти вярваш, че всичко в този миг е подарък за теб. От този ден сърцето ми вече не знаеше как да те нарича – „Слъ ...