„На ти – злорадо мислеше Райна, докато се носеше по улиците стремително като СУ – 35, острият й нос пореше напористия майски вятър. В ръката стискаше своето ново Аз – бледосиния лист хартия, който й даваше правомощия на квалифицирана масажистка. – Ако ме вземат, довечера ще му сложа тапията в чиния и ще му я тръшна под носа. Да види кое ще го храни.“
Не само се чувстваше, а и приличаше на пияна – не обръщаше внимание нито на минувачите, в които се блъскаше, нито на клаксоните на колите и нервните крясъци на шофьорите: „Гледай светофара ма, овца!“
Държеше доказателството, че за първи път през 44-годишния си живот ще направи нещо сама. Досега винаги други глави вземаха решенията и други ръце моделираха животът й – сигурно затова той беше такъв крив и смачкан.
„Няма да дружиш с Васка – техните са простаци от село. Ще се движиш с Марина, майка й е директор на училището.“ - баща й. Какво да му обяснява, че Марина й се подиграва със същите думи, с които той нарича родителите на Васка и след ...