6 мин reading
Пренебрежителният поглед, хвърлен към попиталия за свободно място, установи – няма нужда от втори. Дребен човечец, гладко обръснат, със странна прическа, изкривила косата от двете страни така, че се образуваха нещо като рогца отгоре. И бледа, леко мазна усмивка на неуверен човек, усилено мачкан от живота и близките…
Защо пък не? Скучно му беше, не го развеселяваха ни балерините, които със заучено озъбване симулираха радост, че посреднощ мятат знойни телеса на подиума, нито стриптизьорката, умело виеща крака в тренирани пози, нито красавицата от съседната маса, която професионално го обсипваше с мрежести обещаващи очаквана изненада погледи…
Това човече можеше пък да е интересно. Я фокусник, я добър слушател…
Слушател ли? Защо му е слушател? Та той мрази да обсъжда личния живот с когото и да е. Дори с непознати. За близките и дума да не става – жената и децата имаха всичко необходимо: жилища, дрехи, пари… Какво - да не искат и да бъде искрен с тях?
Той, който не си позволяваше даже пред ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up