Искрите
Стефан вървеше по улиците на старинния чуждестранен град, а погледът му разсеяно блуждаеше. Беше тук за няколко седмици, изпратен да осъществи един проект по неговата специалност.
Последните дни преди заминаването му направо го бяха изтощили. Беше стигнал предела на силите си и имаше нужда да се отпусне от напрежението, насъбрало се от известно време в него. Имаше нужда да остане насаме със себе си, с вътрешния си свят. Неговото вътрешно аз жадуваше спокойствие. И точно това заминаване дойде като спасение. На стотици хиляди километри. Далеч от къщи. В един град твърде различен от всичко, което бе виждал досега. В една невероятна атмосфера, разпръскваща спокойствие. Нетипична, отпускаща, предразполагаща за други неща. Такива, каквито той отдавна беше забравил. Сякаш били в един друг живот, не неговия, а на някой друг. На някой, изпълнен с надежда, с много цвят, много смях, приятели и разбира се любов. От тази работа и от грижите по семейството не му оставаше много време. Вечер с ...