lordly (Лордли Милордов)
216 961
Feb 10, 2014, 5:55 PM

Исмаил 

  Prose » Narratives
842 0 23
1 мин reading

ИСМАИЛ

 

            Докараха го братята му в едно одеяло, като в хамак. Много внимателно го положиха на болничното легло до мен. Гледаха уплашено, някак си диво, дори не търсеха съчувствие. Младеж, някъде под тридесетте: дископатия. В тази стая и тримата бяхме от това.

            Бях крив и почти обездвижен, със системи и леко болезнен абокат. Третият пациент в стаята, ми дойде някак си в повече. Забих поглед в книгата с добродетелен текст. 

                Можех да се обслужвам, но той, не. Не знам защо, но като донесоха вечерята станах, поднесох му дъската и му сервирах, а после му отсервирах и му налях вода. Заприказвахме се. Исмаил: тракторист, женен бил, но нямали дете. Работил много, без осигуровки, в едно селце балканско, без училище, но с минаре.

                На другия ден дойде и жена му. Занесе го на рамо до тоалетната, а после спусна завесите помежду леглата и (нали съм любопитен) с „мокри кърпички” го изми от пръстите на краката, та до косите. И това, всеки ден! А после ходила (разбрах) по 10 часа на работа.

            На третият ден избягах от болницата… да си нахраня котката. После ме изписаха, а Исмаил си беше все така. Хващам се, че се моля и за него, и за жена му: дано да се оправи, заради него, заради жена му, и да имат те деца.

              А, аз съм щастлив, имам си котката…

© Лордли Милордов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Който има уши - да чуе, който има очи - да види", пък който си няма - да си трае, ама не си траят, Пламене
  • А бе, хора, четете ли или буквувате? Толкова неща е казал човекът! Браво,Милорд!
  • Ами да, svetlanal: "Не е страшно да те критикуват, страшно е да не те забелязват изобщо!", но пък да се съобразяваш със стараещите се да впечатляват с негативната си поголовна критика (вж. 70% от коментарите на г-н Порчев), не си струва, нали?
  • Поздравления, че не е заради критиката!!! Маргарет Мичъл има само един роман доколкото знам, но...КАКЪВ РОМАН, получава "Пулицър" за него. Но ние не сме нито Джеръм Джеръм, нито М. Мичъл и затова сме тук. Иначе и аз и ти Лордли бихме имали милиони издадени и преиздадени книги, и даже преведени на други езици и щяхме да си пием някъде питието и да споделяме идеите си за нови бестселъри. Щом сме тук...Това е чудесно, че можем да четем, да харесваме, да критикуваме, в рамките на...възпитанието си. Обменяме опит и нали най-важното е в творбите си да сме искрени, а за да стават те все по-добри, трябва да сме искрени и в коментарите. Заради приятелства и Браво, Браво, много хора пишат глупости...които после нямат и един коментар. Ужасно е да подведеш човек. Не е страшно да те критикуват, страшно е да не те забелязват изобщо! Бъдете щастливи, мислете преди да публикувате и се радвайте на искрените коментари!!!
  • Провокиран съм да коментирам, но не заради критиката по горестоящият текст, а поради тезата на svetlanal. Ще си позволя само един аргумент по теза й, че "авторът следва да се променя съобразно аргументите на критиката": творчеството на Джеръм К. Джеръм е от първата публикация, та и до днес обект на негативна критика (логика, стил, фабула, изразност), ...да, ама е издаван повече от всички порчевисти взети заедно.
  • Ако тук в разказа нямаше нищо хубаво, щях да напиша: Момче, вземи иди на риба, стига си мъчил празния лист! Има идея, но е нахвърляно набързо сякаш. Написах коментар, ако авторът държи на това, което пише, ако следи отзивите, е хубаво следващият път, когато видя, че е пуснал нещо ново, да ме накара да напиша: Благодаря ти, Лордли, докосна ме!!!
    Всеки тук, които държи на името си като автор в началото е писал...както може, но всяка следваща година се усеща, че...се е вслушвал в пусти коментари и е било за добро.
  • Интересен въпрос задава господин Порчев:
    "На какво толкова се възхищавате бе хора?"
    Аз се възхищавам на поетите, които сред цигарения дим на кръчмите, четат стиховете си на проститутките. Аз се възхищавам на пенсионера, който пред депресията предпочита да напише нещо в "Откровения". Аз се възхищавам на обезверения, който пак е намерил светлината в себе си, на оплютия и поругания, който не предава вярата и принципите си, на този, който смело изказва мислите си без значение дали са приятни някому или не, на подтиснатия и слабия, който вдига глава да се защити, на тези който смеят да БЪДАТ!
    Има за какво да се възхищавам и от Лордли и от господин Порчев а също и от много други хора както тук в "Откровения" така и в ежедневието си.
    Този теьт ми хареса с душевността си. Най добре го е обясникл Пер, на който се възхищавам именно за точните му съждения и ясния израз.
    Хайде, всеки има по нещо! Нека да се възхитим на божията искра във всеки от нас и в самите нас.
    Светлана, ако напишаш този разказ ще го прочета с удоволствие и ако в него има душа, то ще коментирам съответсвенно.
  • Светлана, разбирам те за какво говориш, но ако имаме такива изисквания, в сайта ще останат по-малко от 5%.
    И тази случка:
    ""Вчера видях една приятелка. Не бяхме се виждали от години. Каза ми, че се е развела с мъжа си и едвам свързва двата края. Милата, а е толкова добра. Днес отидох и й платих телефона, напазарувах в супера най-необходимото и...отивам да я видя, да я подкрепя в този толкова труден за нея момент. За какво са истинските приятели?!..."

    не е написана така, както това разказче.
    Според мен авторът не е искал само, единствено, непременно и изобщо не е искал да покаже колко добър човек е. Той разказва за преживяванията си в един неприятен момент от живота... зa това, как едно страдание може да сближи хората, как може да ги направи по-добри... Това, че не е в перфектната форма на разказ, не значи, че не е актуално и няма стойност. На мен ми въздейства, аз го почувствах и го разбрах. Зарадвах се, че има и други хора като мен, които са преосмисляли нещата от живота, попадайки в болница... и това преосмисляне е към добро... Това ми хареса в разказчето - позитивното послание. Може да е дребно нещо, но е забелязано.
    Не познавам автора, може и да съм го критикувала, не помня... но когато нещо ме е впечатлило и съм убедена в това, си казвам съвсем откровено мнението. Тук в този сайт според мен има малко автори, пред които се прекланям и на които се възхищавам. Но във всяка творба може да се открие по едно малко зрънце красота. Не е ли по-добре да се зарадваме на зрънцето, отколкото да отхвърлим всичко?
    Много хубаво би било, ако кажем кое ни харесва и как би станало още по-добро, за да ни хареса изцяло. Но едно такова определение "Това не е нищо"... или от тоя род, не носи в себе си нищо добро и градивно... и изхвърля директно в боклука един порив към красота и добро...
    Казвам всичко това, имайки предвид САМО творбата.
    Отношението към творба+творец вече се определя и от поведението на самия творец... но аз визирам само разказчето и такъв тип несъвършени творби.
  • Ена, "претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия... облечете думите си в стих или разказ, изкажете позиция под формата на статия или есе... обрисувайте настроението си в картина... заключете красивите мигове във фотоси... Но най-важното - бъдете себе си, бъдете откровени!""
    Облечете думите си...т.е, не пишете, какво ви се случи вчера в трамвая, но искрено. Все пак е сайт за ТВОРЧЕСТВО! И да кой, колкото може, просто написах, че авторът е направил нещо добро, но...само това
    "Вчера видях една приятелка. Не бяхме се виждали от години. Каза ми, че се е развела с мъжа си и едвам свързва двата края. Милата, а е толкова добра. Днес отидох и й платих телефона, напазарувах в супера най-необходимото и...отивам да я видя, да я подкрепя в този толкова труден за нея момент. За какво са истинските приятели?!...Ето ви случка от вчера! Разказ ли е?! Иначе съм много добра. Това исках да кажа и ако държите, ще го напиша така, че да ви просълзя и да ви накарам да звъннете след моя разказ на най-добрата си приятелка и да я попитате как е. Всеки греши и се учи...ако иска и всеки трябва да чете и позитивните и не толкова...коментари. Сайт!!!
  • Г-н Порчев, като изявяващ се в този сайт критик, бихте ли посочили кой от признаваните от вас за автори, сам е хвалил и аргументирал творбите си. Ена го е казала добре: "който може, да усеща, да разбира, да възприема", а който не може, сигурно има защо.
  • Хм... съгласна съм с това за добрия автор... но има ли значение дали авторът е добър или не е добър...
    Не е ли важно освен насладата от добра литература, да се насладим и на добри човешки взаимоотношения? Нали добрата литература е точно за това - за да станем по-духовни и повече Човеци...
    Понякога малкото думи казват много... но то е между редовете... и зависи как ще въздействат тези малко думи, за да "включат" читателя "в режим" "четене между редовете".
    Някои се включват, някои не... едни харесват, други - не... едни разбират, други - не...
    А и това е:
    ====================================
    "Сайтът е за лично творчество и предоставя възможност за публикуване на вашите произведения.
    Споделете откровенията си - претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия... облечете думите си в стих или разказ, изкажете позиция под формата на статия или есе... обрисувайте настроението си в картина... заключете красивите мигове във фотоси... Но най-важното - бъдете себе си, бъдете откровени!"
    ====================================
    Кой колкото и както може... не сме на конкурс...
    За всеки има място и всеки ще намери своя адресат.

    Не всеки разбира и харесва... а и може да пише хайку... но това не означава, че хайку не е литература... и то качествена...
  • Ако аз бях написала това,Перперикон и Порчев щяха да ми кажат: Алоу, това може да разкажеш по телефона на приятелки!
    Това, че си добър човек, не те прави автоматично добър автор!
  • На мен ми хареса и то точно с това, че няма многочасови опити за супер литература... докато приключа с четенето на някакво описание, да забравя за какво всъщност е произведението. Просто ми допадат творби, в които има място за осмисляне и лично отношение. Не се натрапва виждането на автора и смисъла не е в дебела рамка.
    Много пъти съм била в болница и разказчето съвсем точно описва атмосферата, усещането на болните, принудени от обстоятелствата да живеят заедно в една стая...
    За един кратък престой в болница, не могат да се случат много събития и да се откроят ярки образи... Там нещата са точно такива, каквито ги е описал авторът тук - усещане, чувствуване, ограничено любопитство, внезапни неочаквани прояви на неприязън или на състрадание...
    Съвсем добре е описано това тук.
    Сякаш аз бях в болницата...
    Виждала съм и това - болният да е носен в одеало от близките си. Има го, Порчев, за съжаление го има. Може в западна Европа да го няма в нито една болница, но в Бг го има и още как!!! И не само носят болните в одеало... ами и се мотаят лекарите, докато болният си замине... В нашия блок стана точно така - при пристигнали 3 линейки от Бърза помош, в нито една нямаше поне количка, поне носилка!!! Истина е! За няколко часа едно младо момче си отиде от този свят...
  • Добре бе, г-н Порчев, апелирам всички откровенци: - не ме четете, а четете г-на Порчева, щото само там е стойностна "литературата"!

    ...ако и да не е разбрал, какво иска да му каже Пер.
  • Не сте прав, г-н Порчев! Има литература в този текст. Ето в това изречение например: "Забих поглед в книгата с добродетелен текст". И не само заради книгата в него. От него лъха загадъчност. Знаете ли колко премислях - коя ли ще е тази книга? Библията? Да, но да размахваш Библията пред болен с име Исмаил едва ли е много добродетелно. Попрехвърлих в съзнанието си и други възможни книги - Книга за всички и никого, Доктор Спок, Малкият принц, Пилешка супа за душата 1,2,3,4...12, но нито за една от тях не мога да кажа със стопроцентова увереност, че това е била книгата.
    Мисля, че точно това е основното на художествената литература - всеки да тълкува написаното по своему. Пък дори и в едно изречение...
  • Радвам се на всеки, който усеща творчеството с душата, а не с егото си. Привет, Виктор!
  • А фенове може ли да ръкопляскат или е само за фенки? Поздрави и от мен Лордли. Харесвам кратките ти истории. В тях има много душа.
  • Добре известно е, че членуване на "литература" и "култура" го можеше само оня високоинтелегентен наш сънародник, които строеше "социализъмът" и "комунизъмът", но ето че и на литературния критик, г-н Порчев се отдава. А за "порчевизма", наистина ще трябва да почерпи, нали scarlety?
  • Тъжен разказ, Лордли. Ми радвай се,че коментарите ти са по-дълги от произведението Поздрав от ръкопляскаща фенка!
  • Да, Дани, ама някой порчевист, май пак нещо не е разбрал и е припикал тук - там
  • Напротив Милорд! Всичко си казал!
  • Запецнах??? Толкова ли е изненадващ текста, или неразбираем, а Дани?
  • Бях тук, прочетох ииии... запецнах Милорд!
Random works
: ??:??