Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скрият маската си, трети от страх. Нима е по-добре винаги да вярваме, да сме наивни, не е ли по-добре да търсим истината колкото и трудно да е. Ние сме егоистични спрямо самите нас. Готови сме да се отдадем на някого и да загърбим себе си, готови сме, да повярваме без дори да търсим истината. Истината е в това, което правим ние, въпросът е, че никога не я търсим, а по-скоро търсим причината в нас. Знаете ли, лъжата не е в нас, а около нас. Само си представете – ако всеки търсеше отговорите, дали щяхме да сме вечно предубедени. Няма ли да е по-добре да се научим да искаме, да питаме за истината. Склонна съм да вярвам, че ако един се осмели да търси истината в каквото и да е било, това би бил мод ...