28-ми октомври
Здравей, П.,
Най-учтиво те моля за извинение за начина, по който трябваше да се запознаем. Слава Богу, вече мога да мисля по-спокойно за тези неща. И тогава, и сега се чувствам като някакво зловещо същество, изпълзяло от романите на Сартр. Не мога да повярвам, че емоциите ме задушават до такава степен, че не мога да се контролирам. За мен това не е първата смърт на близък човек, но в другите случаи обстоятелствата бяха съвсем различни и смъртта идваше като избавление. Никога преди не съм се събуждала нощно време да плача. Никога и не съм ходила на гробища по вътрешно желание, а само по принуда. В случаите, когато съм ходила на църква, то е било да благодаря на Господ, никога да Го моля за нещо. Смъртта не е страшна, страшен е животът, който винаги ни показва в края на краищата, че сме склонни да си съставяме и да следваме неточна карта на света. Страшна е смъртта на чувствата и на надеждата.
Разбирам, че може би дори и сега за теб е ужасно тежко. Спомням си как ти се дър ...