Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да чуя гласа му беше велико блаженство и щастие за мен, можехме за всичко да говорим с него, беше невероятно всяка секунда използвахме, когато можеше да говорим, никой друг не ме интересуваше. Това беше смисълът на живота ми. Бяхме се видяли тогава вече 2 пъти за по ден и половина и беше страхотно, а втория път беше още по-хубаво. Това ставаше за 3 месеца да се видим 1 път, всъщност, откакто започна всичко между нас, защото той е далеч и аз напълно го разбирам, има свои задължения Не мога да бъда егоист. Очаквахме да се видим, имаше около месец още може би, аз отидох на почивка. Непрекъснато получавам покани на фейсбука и не приемах нито една, защото никой не ме интересуваше. Една приятелка, ко ...