“Цялата картина бе толкова странна, че ми се струваше напълно нереална. По средата на стаята стоеше някакъв мъж. Целият бе облечен в черно, а на главата си имаше шапка, чиято козирка закриваше част от лицето му. Стоеше напълно неподвижно, загледан в нещо пред него и държеше на каишка някакво странно животно. Той можеше да бъде сметнат обикновен крадец, ако онова същество не беше до него. На пръв поглед наподобяваше голямо куче или вълк, но това описание не бе точно заради двата реда остри зъби и дългите бодли покриващи тялото му. И то, също като господаря си гледаше пред себе си, без да помръдва и мускул. От другата страна на мъжа имаше още някакво същество. Стойката му наподобяваше тази на орангутан, но то приличаше повече на някакъв гущер. От главата му започваше редица костни шипове, която свършваше на края на опашката му. Незнайно защо и то седеше напълно неподвижно, взряно в пода пред себе си. Тримата изглеждаха, сякаш нарисувани в пространството и точно заради това лекото движени ...