Историите на Топлийката

Забравеният бележник

Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважението към учителите е било нещо, което не подлежало на обсъждане. Строги, но справедливи, те учили децата и на уроци, и на нужните неща в живота.
В един топъл пролетен ден, в училището било тихо. Децата провеждали своите учебни часове. Пълни класни стаи, но тихо. Чували са се само гласовете на учителите. Топлийката имал час по физика. От всички учебни предмети, този носел най-много тъмнина в съзнанието на ученика. Завъртяни формули, невъзможни уравнения и строг учител. Взривоопасна комбинация. Илия влизал в часовете по физика със свито сърце. И дори случайно да е научил нещо, бързо го забравял и стоял с наведена глава на чина, молейки се да не го изпитат. По онова време родителите са възпитавали децата си на обноски и културно поведение. И да се оригнеш, дори с ръка пред устата било най-мъжката постъпка за подрастващите. Предизвиквала възхищение в другите, един вид са направили нещо съществено, извън нормите. Бунтари. Учителят, висок и едър мъж, преподавал урока. Говорел силно и ясно. Но учениците от последния ред чинове си шушукали и смеели тайно. Щом ги погледнел, те веднага давали вид, че внимават. Спрял пред дъската, вдигнал показалката и посочил с нея към един от чиновете:
- Да каже Илия! - строго казал учителят.
Топлийката станал от стола си и гледал в земята. Той мълчал упорито. Поогледал се. Някои от съучениците му посказвали. Но той дори не бе чул въпроса, който му бил зададен.
- Илия, тук ли си? - попитал учителят.
- Тук съм! - отговорил Топлийката.
- Е?
- Ами!
- Браво! Нито внимаваш, нито слушаш, а домашно имаш ли?
Топлийката мълчал. Обикновено преписвал домашните в междучасията, но точно днес играли на забавната игра на подводници, крайслери и миноносци. И естествено победил. Но нямало време да си подготви домашната работа.
- Ела тук! - извикал го учителят.
Илия извървял няколко крачки, стигнал до черната дъска и спрял пред строгия даскал. Детското лице почервеняло от срам. Изкаран пред целия клас, Топлийката срамежливо гледаше към земята.
- Дай си бележника!
Хлапето опипало джобовете си. Лицето му придобило крайно изненадан вид. Ровил, бъркал навсякъде. И накрая казал:
- Нямам. Забравил съм го.
- Хайде бързо да отидеш да го вземеш!
Топлийката се обърнал към вратата на класната стая и се запътил с бавни крачки към нея. Натиснал плахо бравата, отворил, излязъл и затворил. Всички погледи на съучениците му били насочени към вратата. Изведнъж под тясната пролука между пода и вратата се подала ръка. А до нея се виждал половината бележник. Детската ръка опипвала напред, след това назад по пода. Стигнала до бележника и го издърпала. Учителят излязъл от класната стая, но видял само гърба на Топлийката, който тичал с всички сили по коридора. Съучениците му едва се сдържали и си държели устата с ръце, за да не се разсмеят. Опасността някой от тях да бъде следващият изпитан била голяма. Учителят влязъл в класната стая. Седнал зад бюрото си. Прихнал и в смеха си казал:
- Свободни сте, ученици. Вървете!
Децата бързо напуснали класната стая и хукнали да търсят Топлийката. Заради уж забравеният бележник, учениците имали време за игра. А Топлийката спечелил малко време докато получената двойка щяла да украси и без това нещастния бележник. Макар и това да не го разтревожило много, той обещал, че повече няма да прави така.

Явор Перфанов
02.05.2020 г.
Г. Оряховица