История....
Еми беше нежно създание, прекрасна съпруга, майка и жена. Носеща в себе си заряд от чувственост и чар, привлякла погледите на много мъже. Душата й копнееше за нежност и внимание. Отдадена на служебните си задължения и семейството, тя не усещаше как животът й върви само в една посока... еднообразно... До деня, в който тя срещна Него.
Беше прекрасен, слънчев, пролетен ден . Еми вървеше по улицата, угрижена от собствените си проблеми и замечтана... И така унесена, без да иска се сблъска с Него. Притесни се, изпусна чантата си и объркана започна да се извинява за невниманието си. Мъжът, с мил поглед и усмивка пое вината върху себе си, и за да компенсира неудобството от възникналата ситуация, я покани да изпият по чашка кафе. Разговаряха, смееха се и погледите им се срещтаха...
Последваха обаждания, срещи... Еми осъзнаваше, че странно чувство изпълва сърцето й. Не можеше да спи, да се храни, да върши дори ежедневните си задължения, защото мисълта за него изпълваше по-голяма част от съзнанието й.
В деня на поредната среща, той и разкри чувствата си. Бурна нощ... страст...
На сутринта Еми го събуди с чашка горещо и ароматно кафе и с целувка по очите.
Очакваше да чуе “Обичам те”, но слухът и долови “Искам да се разделим”.
Думите му забиха нож в сърцето й . Чувстваше се използвана...
Прибра се у дома, не беше на себе си, със хиляди въпроси, на които нямаше отговор... ”Защо постъпи така с мен? Защо не оцени това, което ти дадох? Нима любовта е само интимност?”
Колко болка, колко страдание може да причини едно влюбване?...
С течение на времето и благодарение на силния си характер, тя успя да превъзмогне тези бурни чувства и животът и продължи отново в еднообразния коловоз на ежедневието...
Един зимен ден, той я потърси отново, под предлог, че е разбрал за възникналия й здравословен проблем и й предложи помощта си. Еми го изслуша внимателно, благодари му и със спокоен тон му пожела лек и спокоен ден.
После се отпусна на стола и тихо заплака. Избърса сълзите си и отправи своето послание към всички вас:
“Никога не приемайте някой просто за даденост. Прегърнете го близко до сърцето си, защото може да дойде момент, в който да разберете, че сте загубили диамант, докато сте били твърде заети да колекционирате камъни.”
И... се раздели завинаги с любовта си...
© Емилия Иванова All rights reserved.
Много ми хареса посланието на лирическата ти!
Поздравления Еми!