Девет часа вечерта. Пак при строителните материали. Това е най-самотното и скучно място в целия магазин. Работех като касиер от около 4 месеца в Хоум Дипо. Тази вечер беше особеноно пусто. Към седем часа клиентите намаляха доста. Не се появяваше и никой от колегите ми. Беше тихо и някак призрачно. Отвреме- навреме, някъде от задния край на магазина се чуваха трясъци, като че ли две дъски бяха удряни една в друга – прас, прас, прас, шум някак си самотен, носталгичен и заплашителен. Кой ли удряше така? Поглеждах покрай редовете от дървен материал и чувалите с цимент, но в края на образувания по средата коридор, между рафтовете с дървен матерял нямаше никой. В другия край виждах само сивата стена. Беше пусто. Изглеждаше все едно всички са напуснали моя край на магазина, или дори бяха излезли навън, а мен бяха забравили и заключили вътре. Но това беше фантазия. Всики бяха някъде из магазина. Ако погледнех настрани към другите изходи и касови апарати можех да видя хора, клиенти, които се ре ...