Историята, която преобърна живота ми
Имах един приятел със собствена логика за живота. Първоначално не го разбирах, защото тя беше странна. Него не го интересуваше почти нищо. Не се доверяваше на хората и не ги допускаше близо до себе си. Не се привързваше към никого. Обичаше единствено семеиството си.
Мислех, че това е лудост. Че без да се довериш поне на един човек, не може. Според мен човек трябва да изразява чувствата си и да споделя мислите си.
Но мина време и започнах да го разбирам. Осъзнах, че е много по-добре да пазиш мислите и чувствата за себе си. Започнах да мисля, че любовта е глупава прищявка на хората и че нямам нужда от приятели, за да се чувствам добре.
Отначало е доста трудно да си така здържан, но май е по-добре, защото никой няма да ти се присмива, като споделиш нещо по-лично с някой. Винаги ще дойде момент, в който приятелите ти ще те разочароват или изоставят и тогава идва голямото разочарование, което аз се опитвам да избегна.