ИСТОРИЯТА НА ВЕСЕЛИЯ ПУМПАЛ
В стари времена била построена първата фабрика за играчки. Нейният собственик Всезнайко умеел да им вдъхва живот, защото много обичал децата и знаел за всяко дете точно каква играчка да направи. Веднъж така се увлякъл, че измайсторил един пумпал, който се въртял неуморно. Понеже вдигал голяма врява, го кръстили Веселия пумпал.
Един ден пумпалът решил да напусне фабриката и да се повърти по широкия свят. Майстор Всезнайко го изпратил с пожелание да си намери някоя пумпалка за другарче и да не се връща никога повече, а другите играчки от радост не могли да се стърпят и му показали всичките си номера. На свой ред пумпалът-пакостник така се завъртял, че полетял като птица.
Не след дълго се изморил. Спрял и се огледал за подходящо място за почивка. Избрал си една слънчева поляна. Освен цветя на нея нямало нищо за ядене. Подскачайки от безсилие, тръгнал по една криволичеща пътека. Там си намерил една вкусна гъба и продължил с надеждата да открие още.
По пътя си той срещнал странно сиво кълбо, което издавало необикновени звуци. Изненадата му се удвоила, когато разбрал, че това е пумпалка. Тя била алергична и не можела да задържи никаква боя, та майстор Всезнайко се ядосал и я изгонил, като й дал само една стомна с вода за из път.
Веселият пумпал се разгневил, надул се, а цветовете му се смесили. Но радостта, че си има другарче надделяла и той поканил Сивата пумпалка да продължат заедно пътя си.
Ненадейно сияние озарило небето и пред очите им кацнало летящо човече. То приличало повече на робот, само че носело табелка "ТАЗ". В уплахата си Сивата пумпалка онемяла, а пумпалът съборил стомната и без да иска полял ТАЗ. Чуло се ужасно съскане: "ТАЗ мрази водата! Тя е мокра! Оле - ле!" и роботът се превърнал в купчина ръждясала ламарина.
Тогава Веселият пумпал и Сивата пумпалка си построили къща, а на видно място сложили паметник на ТАЗ и написали своята история. Така тя се е запазила и когато я научих, реших да ви я разкажа.
А поуката открийте сами!
© Елеонора Марянова All rights reserved.