Беше лятото на 2001-ва година. Живеех самотен, като гарван в една гарсониерка под наем в квартал Сойкин връх. Това за незапознатите с географията на Казанлък е доста далече от центъра, а мургавелковците ми бяха свили байка на третия ден, та всяка вечер след работа ходех дълго пеш покрай безброй новоизлюпени заведения. Понеже беше сезона, в който чалгата цъфтеше, отвсякъде ме стреляха със сто патрона или върху ми камъни падаха. Това допълнително нараняваше очуканата ми в службата творческа душа.
Веднъж, като минавах под входа на Тюлбето, мястото, което още Севт III избрал да построи българския Тадж Махал, за рано починалата си прекрасна съпруга, дочух тихи струни на китара. Те излизаха от кръчмата на Чорето и ме привлякоха по-силно от песента на нимфите - Одисей. Веднага залепнах на една масичка на открито, където лятно време е с няколко градуса по-хладно от боровия полъх. С кръчмаря Митко се оказа, че имаме еднакъв вкус към музиката и аз започнах да нося прясно изтеглени лайф парчета н ...