Обичах неделния ден,.. от рано не е толкова топличко, няма още досадни мухи,..
носи се ухание на мляно кафе...
В такива недели се потапям из магазинчетата на Манастираки, зеейки по разнообразието на туристическите сувенири,.. по групичките чуждестранни туристи, предимно японци, които като рояк пчели или оси щракаха с фотоапаратите си наоколо и говореха на своя си език тихичко и
неразбираемо...
Дали хитри гърци са измислили масите по тротоара, или взаимствано от французите,
Гугъл нищо не казва по въпроса,.. но под причудливи чардаци или сенници масите бяха подредени
и чакаха посетители...
Седнах в едно такова, поръчах кафе елинико,.. няма турско, няма арабско,.. всичко елинико, гръцко
и се загледах както винаги в минувачите,.. пъстра тълпа, разноцветна,.. стари, млади,.. чужденци със зачервени лица, ръце и крака в шорти,.. яяя, така се почернява за ден-два...
Някаква жена с пълна чанта, като селска бохча,клатейки се като патка на не до там прави крака,
се поспря, поспря,.. и тръгна към ...