Из дневниците на един виртуален психар
(1 част) – Ще си имплантирам ембрион
Аз-ът: ... МАМКА МУ... ИСКАМ ДА СЕ РАЗКАРАМ ОТ ТУК...!
... ЗАЩОТО В СЕГАШНИЯ СВЯТ СЪМ СЪВСЕМ САМА ... “
Онзи: Ти ли си сама, бре? Айде сега да не се пренебрегваме! Никога не си била сама, в главата ти сме поне двама, трима…
Аз-ът: А бе ти пак ли се обаждаш? Ти ли си Онзи в главата мир дето все иска да спори… Не се заяждай, а дай акъл как да избягам от самотата. Никой не ме разбира, искам да се телепортирам в друго измерение, на друго енергийно равнище на материята… в друга реалност.
Онзи: Ти нямаш нужда от машина за телепортиране, а от спешно лечение.
Аз-ът: Може и малко LSD, мескалин, канабис, „магически’’ гъби… Така ще мога да осъществя истерично пътешествие в собствения си мозък. Да стигна до неговите непознати досега места, дори такива, за чието съществуване не съм и предполагала.
Онзи: Моля, моля… искаш да кажеш в собствения НИ мозък. И преди да употребяваш каквито и да е психо хави, трябва да искаш моето ...