"Денят, в който реших да действам"    

                                                                               Из "Дневник" -

                                                                               разкази от типа "тиквени семки"
 

         След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежерен, отколкото активен, през този сезон. Море, плаж, риболов, лов (love) и т.н.
    Интерпретацията за каква да е работа в моето съзнание се изразяваше в „динамична до състояние на работохолизъм (на достатъчно задоволителна цена)” и всичко извън това ми се струваше убийствено за състоянието ми – устойчива работна нагласа, готова да бъде ускорена до необозримото бъдеще.

       В моята ранг листа най-важната черта за бъдещата ми фирма бе – структурирана, което само по себе си включва и идеята за добре подреден офис. Всъщност, екипът също е важен, но ако има няколко свободни електрона в него, няма да имам нищо против да се опитам да вляза във вселената им без гравитационни умения и да им вдъхна малко центростремително поведение, разбира се, ако това се окаже първата ми работа.
      Така че в търсене на своята първа самостоятелна и платена работа се захванах с това да мисля… Не, това го минах вече, да действам, да това трябваше - да действам.

Пп: Не за работата са парите, а парите са, за да работя добре. Работната заплата е винаги достатъчна и в пряка зависимост с целеполочената политика към труда и нуждата от всеки. Това са най-голямите заблуди и на работника, и на работодателя в наши дни, и всъщност на всеки, минал през това някога.

*  Наскоро ми попадна една книга на Чавдар Ценов - "Другата врата" - литературна торта с невероятно метафорично-продуктивни "черешки". Много колоритен за днес и вчера като език и интровертно образно разгръщане. Чисто от егоистична и ретроспективна цел реших да отнема от времето ви и да ви запозная с някои ненаписани още, но по действителни събития разкази.
    Всъщност Чавдар Ценов спомена тази идея на представянето на книгата си -
идея, която аз ще си позволя да облека с думите: Всичко се пише, преди да е напечатано с букви.