> Из "Приказка за мен"
>
> Един ден едно от момиченцата пристигна малко по-късно във фургона. Подаде ми ръка и ме помоли да я последвам. Станах и си изтупах панталоните. Вече нямаше помен от овехтялата роба. Имах широк кафяв панталон и дълга блуза без ръкави с кремаво жълт цвят. Още първия ден се бях изкъпала. Косата ми бе хваната с няколко шноли. Чувствах се прекрасно, забравяйки, че с всяка секунда приближаваме Нем Зарак. Ловко скочих от движещият се фургон и тръгнах след детенцето изпълнена с неясно очакване.
> - Къде ме водиш?
> - При него – каза то с усмивка, от която се почувствах странно.
> Влязохме в друго от движещите се превозни средства и пред мен излезе старец. Обърнах се да попитам детето дали ще остане, но то вече бе излязло. Вгледах се във възрастния мъж. Беше висок и слаб като върлина. Кожата с цвят на стар пергамент бе полупрозрачна и опъната по костите. Абе въобще си беше типичният знахар, така да се каже. Имаше чисто черни живи очи и никаква коса. Лицето му имаше пра ...