Вчера най-после ти скъса с мен. Мъчило те е отдавна. Защо просто не дойде да ми кажеш: „не мога повече, край!”? Ти и вчера нямаше да ми го кажеш категорично. Каза ми: искам предишните ни отношения. Кои предишните – запитах се аз и за малко да се усмихна, представяйки си как отново ще те чувствам мой и истински, такъв, какъвто беше допреди да решиш, че физическата част на връзката ни не е по силите ти. Добре, че не побързах да се зарадвам, защото не можеше да е толкова просто. Не и след последния месец, за който вчера ми призна, че цялото ти поведение е било с цел да ме разочароваш и да ме отблъснеш от себе си. И съжали, че не си изчакал още малко, защото успя от думите ми да сглобиш парче от онази част на пъзела, до която нямаш достъп. Успя да разбереш, че наистина си постигнал ефекта на разочарованието, само дето не си предвидил, че аз не вярвам в това ти жестоко „аз”. Макар че имаше и по-лесен начин да получиш информация – трябваше да ме попиташ и аз нямаше да ти спестя нито грам от ...