„....той може пепел да яде, но няма да се моли.....” - Здравей. - Пак ли ти? -
попита изтощен женски глас. - Очакваш ли някой друг? Тя мълчеше. - Защо не ми
отговаряш? Не бива да се отнасяш така с добър приятел като мен... Може би
най-добрият, който някога си имала. - Ти не си истински! Ти си само плод на
въображението ми. Игра, която подсъзнанието ми играе с мен и аз губя битка след
битка - тя говореше спокойно и уверено, като обигран оратор, който може да убеди
всеки, но истината беше, че иска да убеди преди всичко себе си. - Важен е краят
на войната, не е ли така? Тя пак мълчеше. - Защо се съпротивляваш не можеш ли да
разбереш, че си по-различна! - Но аз не искам да съм по-различна! - Що за
глупости говориш. Всеки иска да е различен, не съм ли прав? - Не, не си! Аз не
искам да съм различна, колко пъти да ти го повторя?! Винаги съм била като
другите. Винаги съм била здраво стъпила на земята и съм се стараела да не се ...