Слънцето вече се беше вдигало по-нависоко, топлеше повече и си личеше, че нехайната пролет най-накрая се е завърнала. Тя изгони студа надалече, изчисти скрежа от дърветата и нашари градините с цвят.
Едни тънки мустачки се промушиха през процепа в оградата на двора. Малка любопитна муцунка подуши въздуха и от тази страна. Ококореният пухчо не усети нищо страшно. Шмугна се през дупката и се насочи уверено към слънчевото петно лепнато, току до стената на къщата. Не направи и няколко крачки, когато един паяк се спусна от клончето над него и се подпря на ушето му.
― Олеле ― котето скокна уплашено встрани и погледна към нещото, което го беше уцелило ― ти какво си?
Паякът се премести на близкото листо от теменужка. Беше свикнал с такива реакции.
― Не се плаши, аз съм паяк. Плета паяжини и обичам да се топля на слънце.
Котето се ококори неразбиращо и понечи да го подуши, но се дръпна несигурно:
― Какво е паяжина? Ще ме изядеш ли?
Паякът обичаше малките чисти души, които сега започваха да опозн ...