Из моя дневник

Oct 12, 2007, 1:58 PM

Prose

842 0 1

25.IV.2007

Поглеждам деня - новия, динамичния, слънчевия ден и се сещам за онази, като че ли изтръгната, първа и последна прегръдка, означаваща някога всичко... И си мисля как всичко се е изпарило и съм забравила толкова много неща, но не защото не съм искала да си помня... просто сърцето ми е щяло да издъхне. Сега прозорецът е отворен широко и нежен полъх на пролет навлиза в стаята, чиито стени може би само помнят какво е било. И всичко ми се струва като сън, който съм забравила веднага след като съм се събудила. Но защо пиша сега? Може би, за да не забравя настоящия миг, за да не забравя деня, в който си спомних, че съм забравила миналото. Понякога просто поглеждам навън и като че ли дърветата ми навяват спомена за онази пролет - вечната и аз знам, че съм тук, защото има смисъл да живея, но и знам, че не искам да забравя, дори и да боли...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pr0teus (Максим Колев)

2007-10-12T14:05:48+03:00

Страхотно разказче :]