Току-що гледах един от най-вълнуващите филми в живота си - "The Notebook". След "Titanic", "Bodyguard" и "A Walk To Remember" не вярвах, че нещо може отново да докосне душата ми по този начин...

Четири сутринта е. А аз не мога да заспя, защото хиляди чувства и мисли се блъскат вътре в мен. Смазват ме, разстапят ме, карат ме да настръхвам... Но сякаш не мога да ги изразя. Белият лист е мой най-добър приятел, а не мога да му споделя този вулкан, надигащ се вътре в мен... Не мога да му разкажа за всички терзания и радости, плахи очаквания и пагубна безнадеждност, които са ме обзели... Колкото и могъща да е силата на думите, понякога просто не е достатъчна, за да изкаже какво всъщност се крие в душата...

Защото тъкмо в това се крие величието и неповторимостта на човешкото съзнание - в неговите чувства, емоции и инстинкти. А на мен ми е толкова трудно... толкова ми е трудно да опиша в детайли това, което изпитвам в момента. Може би аз самата не разбирам какво чувствам... Просто един филм ме развълнува дотолкова, че ме накара да размишлявам върху смисъла на живота, избора и любовта. Някак си ме накара да се запитам дали си струва да вярваш във вечната любов? Дали съществува такава преданост и пълно физическо и душевно отдаване на един единствен човек? Или може би това е илюзия? Банална история, разказана в хиляди книги, филми и пиеси? Или просто митът за безсмъртната любов е плод на една човешка надежда, на един скрит копнеж, че я има?... Как само ми се иска да вярвам, че я има...

Историята на главните герои във филма започна като летен флирт. Нашата история започна по абсолютно същия начин. На шега. Но знам, че никога няма да свърши така, както завърши тази между Али и Ноа. Ще си остане просто една младежка любов през хубавите студентски години и толкова... Една от многото...

Но това не значи, че няма да продължа да го обичам, както досега... дори по-силно. Не значи, че няма да се боря с всички сили за тази връзка. Дори и отсега да съм наясно, че е временна.

И може би точно в това се крие смисълът на любовта - да правиш всичко възможно за нея, дори да си наясно, че краят и ще дойде. Това я прави по-сладка и по-запленяваща... прави я още по-силна и трепетна... изпълва я с повече страст.

Но такъв е светът днес. Няма как да правиш планове за съвместен живот с любимия човек, ако си на двайсет. Не и ако искаш да постигнеш нещо за себе си и за бъдещето си. Не и ако не искаш да живееш в бедност. Но това не значи, че не трябва да се влюбваме. Напротив! Всяка следваща връзка ни прави по-силни и по-мъдри и в същото време ни оставя един безценен спомен... скъп, колкото самото изживяване.