ДЕН ПЪРВИ: Ето ме, отново съм тук. Завърнах се! Последва тежка въздишка, след като оставих последния куфар на земята. Огледах се и се хвърлих на леглото върху прашните чаршафи. Погледнах към тавана и затворих очи. Макар, че ме нямаше дълго време все още можех да усетя миризмата на онзи парфюм, който ти бях купила за рождения ти ден. Не знам, колко време съм лежала така. Но помня, че не мислих за нищо. Не, не бях заспала, нито медитирах. След няколко минути, а може би и час се изправих. Ударих се в един от кашоните, които бяха пръснати навсякъде в стаята ми. Но не ме заболя. Наведох се и го отворих. В този момент, сълзите тръгнаха. Стичаха се бързо като река по моето бледо лице. Изпитвах силна болка, а те бяха и горещи. Нямаше смисъл да ги трия, защото знаех, че това няма да помогне. Не издържах и затворих кашона. Седнах на леглото и заплаках силно. В апартамента не бях сама, но се чувствах така. Никой не дойде при мен, защото знаеха, че не искам да виждам никого. Телефона ми звънна, но ...