- Остави го тук... не, ей тук... малко по-наляво... другото ляво... точно там... я го мръдни мъничко надясно, да видя как ще е... перфектно, сега го върни обратно - не спираше да дава противоречивите си инструкции Ко Та Рак, а Сянка пухтеше и пуфтеше, докато местеше кашона. - НЕ! Не го хвърляй, чупливо е!
- Край! - отсече човекът, но все пак постави внимателно пакета на земята. - Това беше! Тръгвам си.
И наистина си тръгна, като остави котакът да кърши лапи и да се чуди, как да намести придобивката си... и къде точно.
- Хей, Гар Ван - усмихна се подкупващо той на влязлата току-що в хола сенчеста.
- А, не - директно го отряза тя, направи кръгом и докато излизаше подхвърли през рамо. - Този път не!
- Но... - умоляващо погледна приятеля си котакът.
- Няма проблем - каза вълкът. - Направи чертеж къде точно искаш да бъде и ще ти помогна да го нагласим.
След тези думи Но Щен Вълк последва Гар Ван навън.
- Какво ли им става на всички?! - зачуди се Ко Та Рак. - Човек ще си помисли, че не знам ...