Времето усилено се опитваше да се затопли... Пролетта бе почти тук - ей я там зад ъгъла... Снегът вече се топеше на весели капчуци...
- Аауамнфт - широко се прозя Ко Та Рак, а след дълга протяжка въздъхна: - Възможно ли е да ме мързи толкова!
- Възможно е - заключи Но Щен Вълк и се намести по-удобно в хамака си.
...
Отне им малко време, но все пак успяха да му обяснят идеята на играта. След съответната броенка се оказа, че Дал Ма Ти Нец ще жуми.
- Значи - каза Мър Мър. - Затваряш очи и броиш до 20. ОК?
- ОК - потвърди конят и зажумявайки започна: - 1, 5, 3, 11, Л, М, 8, С...
- Ъ?! - зяпна Ко Те.
- Какви ги реди този?! - също се опули брат му Мър Мяу.
- Не зная - махна с крило Дра Кон Чо. - Но хайде да се крием, че кой го знае кога ще стигне до 20!
- И дали ще стигне... - добави Мър Мър.
... ...