Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко похъркваше неочакваното затруднение в леглото му.
- Хей, Но! - възкликна Шира. - Какво правиш тук?!
- Мнпт... - изсумтя вълкът и се обърна на другата страна.
- Хъм - недоволно изхъмка домакинът и измърмори под нос: - Добре че имам и алтернативен вариант... - и се насочи към стаята за гости, където държеше няколко резервни легла... които се оказаха заети от останалите ни познайници от отделението на Но Щен Вълк.
- Хъм! - отново изсумтя Шира и примирено въздъхна, после сръчка един от тях: - Сянка, направи ми малко място...
На другата утрин:
- Какво ви води насам? - попита Шира. - Не сте ли в Лагера?
- Казаха ни, че ни се полага отпуска - отговори му Ко Та Рак.
- В полагаема отпуска сме - уточ ...