Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и често-често повръщаше през борда... Никак не ù понасяше добре това плаване.
Оказа се, че Но Щен Вълк е единственият от нашите познайници, който владее умението да спи в люлеещ хамак на люлеещ се кораб и сега блажено дремеше.
Ко Та Рак и Мрънкалото, след като установиха, че не умеят да спят в корабни хамаци, тоест след като се изръсиха по няколко пъти от тях, си бяха постлали леглата в два от ъглите на каютата и пригласяха на Но Щен Вълк.
Гар Ван оказваше морална подкрепа на леко позеленялата черна пантера и също зяпаше отнесено морето. По някое време покрай тях мина помощник-капитанът и подхвърли подигравателно по адрес на пантерата:
- Мисля, че няма смисъл да ù даваме храна, защото тя така или ...