- Хей, Но - прошепна Ко Та Рак.
- Мъ...? - измуча почти членоразделно вълкът.
- Чуваш ли ме? - продължи да шепти котакът.
- Не - изсумтя Вълк.
- Внимавай - изшептя Ко. - Може да е капан.
- Млъкни, Ко - изръмжа Но Щен Вълк. - Пречиш ми...
БАНМ...
- Капан е - доволно съобщи очевидното Ко Та Рак.
- Оффф - плесна се по челото вълкът и тежко въздъхна. - Ела да ми помогнеш. Сянка, ти също...
- Оки - веднага откликна котакът, а сянката просто сви рамене.
- Такааа... - потри лапи Вълк. - Дръжте тук... и тук... такаааа, я да видя сега какво ще стане, ако направя така.
- Ох ох ох - писна Сянка. - Пръста ми!!! ...