Та, както споменах, експедицията беше двудневна. Ден, нощ, втори ден. Тоест – някъде трябваше да се спи, защото децата са още неопитни и няма как да издържат нощта в някой бар. Пък и аз отдавна съм излязъл от форма, а синът се бои от жена си.
Затова предварително синът направил резервация. Някъде си. Чак в София ми спомена, че е в хостел. Някъде в „Надежда“. Звъннах на един съученик, каза, че знаел къде е. И нищо повече.
Стигнахме по гласа на някаква жена до мястото. Триетажна бивша къща, странна. Още по-странното последва. Трима служители – не говорещи български. Синът е добре с английския, заяви, че тия били испаноговорящи, ползващи английския. Какво правят тук, на гурбет бедна България ли са…
Натам – все странни неща. Не, оплаквания нямам, но си беше странно…
Между етажите явно нямаше плочи, а гредоред. Мухите на горния етаж тропаха като пияни слонове хоро.
Стаята за четирима, леглата също странни. С нещо като балдахин – всъщност, опори за матраци, които да превърнат стаята за осем ...