Събуди я телефонът. Светла първо се завъртя на другата страна, после погледна часовника и скочи като изхвърлена от пружина, а в още спящия й мозък писна паниката, че закъснява за работа.
Навличайки в движение някаква дреха, притича до апарата в антрето и изстреля задъхано в слушалката:
-Извинявам се, господин Бонев, идвам веднага!
-Здравствуйте! – отговори плътен, закачлив глас. – Спокойно, ето не для заботы Вас ищу.
Тя онемя от изненада, после усети как я залива врял душ от срам и объркване.
-Василий Фьодорович – каза на руски, - ужасно съжалявам за снощи. Извинете ме за всичко и най-вече за грозните думи.
-Заслужих си ги до последната. Аз също Ви дължа извинение и искам да го поднеса лично. Моля Ви, нека се срещнем във фоайето на хотела след час.
-Не мога… на работа съм.
-Не сте. Разпитах коя е хубавата руса сервитьорка от снощи и взех телефонния ви номер. Казаха ми, че днес имате почивен ден.
Светла отново притихна. Вярно, беше забравила.
-Света…там ли сте? – в гласа на Круглов се п ...