Глава първа
Адска жега цареше из цялото поле, още от ранни зори млади момичета обикаляха по нивите, за да съберат плодовете на труда си, беше прекалено рано, но това проклето време можеше да унищожи цялата реколта, от която зависеше прехраната на всички селяни. Никой нямаше да се застъпи за тях, а и данъци щеше да им искат. И за краля, и за феодала, накрая и за храма, ако изкарат късмет ще остане нещичко и за тях, а ако не глад и смърт. Слънцето, вместо символ на топлина, светлина и живот, придоби образа на демонична сила, която изгаряше всичко, до което се докосваше, отнемаше и малкото прехрана на нещастниците.
За техни благородия лятото беше един пркрсен сезон, техните градини се превръщаха в оазиси, почти всяка вечер са органираха балове на открито. Постоянно имаше конни надбягвания, къпане в реката, състезания по плуване. Влюбените можеха тайно да се разхождт под звездите и да си шпнат нежни слова, да цитира стихове. Обичаха лятото, изобщо не усещаха мъката на бедните хорица осдени ...