Избелели
Билетите още стоят на бюрото. Щяхме да ходим на театър. Представлението беше на 20 май от 19 часа. Днес е 18 юни. Реших да си пренаредя стаята и случайно ги открих – затиснати под Достоевски. Без да се замислям смачках двете хартийки и ги пуснах в кошчето за боклук. В следващият момент вече ги бях извадил от там и се опитвах да ги изгладя с потните си длани.
Замислих се как лесно изхвърляме хора от живота си, а пазим някакви боклуци. Захвърляме се, изоставяме се един друг, а вещите пазим като съкровени късове от нашето съществуване. Макар и с изтекъл срок. Дните отнемат живота им и ги оставят пожълтели и изсъхнали. Издъхнали. Но ги пазим. Пазим ги, за да можем, когато времето зазида спомените в ъглите на нашето съзнание, да преживеем една вълшебна среща с миналото.
Представлението щеше да е хумористично. Описанието беше „Истерично смешно!”. Това което се случи обаче, не беше нито смешно, нито истерично. И определено не беше театър. В 19 часа на 20 май се сложи краят на една из ...