Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, червено. Гладни врабчета си просеха трохички хляб от ръката й. Котката блажено се препичаше на слънце, а съседският котарак й се канеше. Въобще не беше приятелски настроен, чувстваше се господар на двора, а сега някакво си малко коте му беше конкуренция. Отне му любовта на стопанката Галя, а той от години се мъчеше да я спечели. Ей, такава жена не беше виждал! Силна, като камък, вършеше всичко сама. Чуваше как бабите я хвалеха, чудеха й се, откъде намира сили толкова слаба жена да понесе целия товар на плещите си. Учудваха се на хъса, с който по цял ден работеше, сякаш някой я пришпорва, бърза ли, бърза. Нямаше кой да я кара. След трагедията с мъжа й, тя си беше господар. Ако иска ще работи, а ...