Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеше и с примамлив глас нашепваше: "Ела!".
Тропот от копита разцепи тишината на пустеещия бряг на две... От нищото изникна черна сянка... Побеснял, със сатанински пламъци в очите, към морската бездна летеше черен като смъртта жребец... Животното и ездачът сливаха душите си в демонска ярост... Сатанински огньове пламтяха в разбунените им души...
Палеха, омагьосваха, омотаваха като в паяжина сухата земя... В един котел се пържеха душите им...
Изпречиха се над бездната... Тъмните води ги канеха лъстиво в своите прегръдки...
Ездачът усещаше, че конят няма да спре, опиянен от оня огън, който гореше на клада душата му...
Ездачът се озова на сухата земя... Конят се бе освободил от тежкия човешки товар ...