Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.
Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва доловима светла сянка. Сянка, от която изтръпвам. Летя, мечтая и живея.
Преминавам през многобройни трудности всеки ден, но продължавам да вървя. Падах на няколко пъти, бутана от предателски ръце, или просто сама скачах, но пак се изправих. И отново вървя. Правя много грешни стъпки, поемам налудничави рискове, крача по непознати и опасни пътища. За другите е грешно, но за мен това е най-правилното. Та нали така се уча. Уча се да живея всеки ден. В себе си усещам голяма болка, но без нея нямаше да се чувствам човек. В себе си съм насъбрала много рани, но без тях едва ли бих могла да се науча как сама да ги лекувам. Защото времето не лекува нищо. Ти свикваш с времето. В себе си съм притаила безб ...