Аз направих своя збор. Все още не знам къде точно ще ме отведе. Не знам дали е правилен или грешен, но знам, че сега съм по-щастлива.

Щастието ли? Трудно е да се определи, просто го чувствам. Усещам докосването му вътре, дълбоко в душата си. Сякаш я гали с пръсти, минава през сърцето ми като едва доловима светла сянка. Сянка, от която изтръпвам. Летя, мечтая и живея.

Преминавам през многобройни трудности всеки ден, но продължавам да вървя. Падах на няколко пъти, бутана от предателски ръце, или просто сама скачах, но пак се изправих. И отново вървя. Правя много грешни стъпки, поемам налудничави  рискове, крача по непознати и опасни пътища. За другите е грешно, но за мен това е най-правилното. Та нали така се уча. Уча се да живея всеки ден. В себе си усещам голяма болка, но без нея нямаше да се чувствам човек. В себе си съм насъбрала много рани, но без тях едва ли бих могла да се науча как сама да ги лекувам. Защото времето не лекува нищо. Ти свикваш с времето. В себе си съм притаила безброй мечти, които така и не успях да сбъдна, разбити, наранени, разпилени, но без тях нямаше да изградя смелостта си да продължавам да мечтая и да се боря за осъществяването им. В душата и сърцето ми има много страдание, пресъхнали морета от сълзи, пречупени приказни светове, и въпроси... Хиляди въпроси, без отговори. Но аз вървя. Продължавам с усмивка на уста. Крача все напред, все към непознатото, винаги към ръба. И даже да боли от падането, пак ще стана. Ще изтупам прашните, издраскани колене, ще вдигна глава и ще тичам към целта си.

Аз направих своя избор. Щастлива съм, не защото в живота ми няма трудности, мъки и неуспехи. Както видяхте, е препълнен с рискове и проблеми, но аз се радвам точно заради това. Защото се научих да живея, превъзмогвайки всяка болка, всяка неприятност. Щастлива съм, защото единствено по този начин чувствам, усещам и съм убедена, че живея. Живея пълноценно, със всяка своя фибра, с всеки атом и молекула от тялото си.