3 min reading
Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече две атаки, време е за третата. Само че сега нямаше да се бранят. Поемаха удара, отдръпваха се назад и после… После – щурм! Пробив на стената от щитове, устрем към херцога, разпиляване на стрелците, внезапно излетелите от горичката конници попиляват вражеските и се съединяват зад херцогския щаб…
Натам е познатото – сеч, сеч, сеч…
А вечерта – празнични огньове, цвъртящо на шишовете месо, нови и нови бъчви от пленените лагерни запаси се изпразват от победителите… Той самият е проверил постовете – винаги беше предпазлив и стриктен, хапнал набързо и вече можещ да ощастливи две или три от пленените красавици…
Познато…
И малко скучно…
Затова сред любимите му битки беше трудната победа над оня мавър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up