Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече две атаки, време е за третата. Само че сега нямаше да се бранят. Поемаха удара, отдръпваха се назад и после… После – щурм! Пробив на стената от щитове, устрем към херцога, разпиляване на стрелците, внезапно излетелите от горичката конници попиляват вражеските и се съединяват зад херцогския щаб…
Натам е познатото – сеч, сеч, сеч…
А вечерта – празнични огньове, цвъртящо на шишовете месо, нови и нови бъчви от пленените лагерни запаси се изпразват от победителите… Той самият е проверил постовете – винаги беше предпазлив и стриктен, хапнал набързо и вече можещ да ощастливи две или три от пленените красавици…
Познато…
И малко скучно…
Затова сред любимите му битки беше трудната победа над оня мавър ...