С Мари-Елен се бяхме уговорили да избягваме да се търсим по мобилните по време на
работа, а вечер бъбрихме до късно, прегърнати на пейката пред входа й, и сякаш това ни
беше достатъчно, зазяпани в потрепкващите звезди и унесени в спомените си...
- Мари-Елен, ела да те запозная със семейството си, ше бъдат много радостни - предложих
несигурно една вечер
- Но, няма ли да се притесняват с френския език, трябва да превеждаш - смути се тя
- Няма нужда, в случая гръцкия ще бъде международен, все ще се разберем, Хайде, тръгваме
Не ни очакваха,.. тъкмо вечеряха, мирно и тихо, децата не спореха помежду си.
- Добър вечер, гости искате ли,.. и да не искате ние вече сме тук - засмях се на умнотията си ,
и продължих на гръцки - ,Мамо, тате, како, батко и хлапета, това е кирия Мари-Елен,
наша съседка,.. заедно сме,.. приятели сме,.. Мари-Елен, моето семейство.. , представих всички
Последва кратко мълчание, даже хлапетата не мигаха... ...