Беше се качил на часовниковата кула и гледаше звездите. След всеки порив на вятъра се доближаваше до ръба. Дали наистина тази нощ трябва да свърши всичко. Няма смисъл в това живуркане, болката и проваленият живот. Погледна към пустия булевард. Някакво сребристо облаче мина край него и изчезна.
Странно, когато си към края любопитството е опънато на струна. И най-малките неща ги възприемаш прекалено чувствително и си задаваш хиляди въпроси.
Надвеси се да види, какво е това и полетя надолу. Инстинктивно протегна ръка и се вкопчи в голямата часовникова стрелка. Усети силна болка в пръстите и по дланта му потече кръв. Хвана се и с другата ръка за острия метал.
Беше 12 без 15.
- Глупаво е да искам помощ, като ти се нуждаеш повече.
Вдигна глава. Над него висеше нежна фея. Крилото и се беше забило в малката стрелка.
- Ще се опитам да ти помогна.
Вложи цялата си сила да се повдигне, но и двете му ръце започнаха да кървят.
- Недей! По-добре да изчакаме твоята стрелка да се придвижи нагоре, за да ...