ИЗЧЕРПАНА - така се чувствам. ПРАЗНА - отвътре, взе ми усмивката и си отиде. БОЛИ ме - сърцето, което така пазех от любовни рани, а ти го прониза с нож и така без капка жал с него се подигра.
- ОТИВАЙ СИ! - казах ти - Повече не мога. Научи се на всеотдайност и тогава я поискай от мен. Върви при други . Те може би ще ти я дадат, ала не ме обвинявай, че след време, когато ме поздравяваш и приятели ме попитат дали те познавам, ще им отговарям: "Не!"
Много малко от тебе исках - само да ме обичаш, но защо не го разбра това, свикнал да искат от тебе друго. Ще останеш в живота ми като човека, разбил го на парченца и ще запомня вечерите с пролятите сълзи.
- ОТИВАЙ СИ! - казах ти, но май не исках да го направиш, защото ТЕ ОБИЧАМ и дори да ме боли така силно, те искам в живота ми завинаги!