Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
                                     -   Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
                        Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана от стола.
                                        - Чао, мами. 
                                Мама я целуна по бузата и и каза да не закъснява за обед. Нина кимна, ухили се и изтърча през вратата. Бързаше да отиде при Мел и да и покаже новата си кукла. Те живееха през две пресечки от тях. Мел беше най-добрата и приятелка, с нея бяха в един клас и през лятото бяха неразделни. Госпожа Лавън, майката на Мел беше добра домакиня и приготвяше за двете момичета хубави сладкиши. Добре си прекарваха с Мел, особено сега през ваканцията, когато нямаше уроци и лятото беше пред тях.
          Щатът Мейн е покрит с гъсти борови гори, скалисти местности, чист въздух и е на границата с Канада. Градчето Обърн не беше голямо, с двайсетина хиляди жители. Хората си живееха спокойно сред хубавата природа. Северните склонове на Апалачите  се издигаха величествени над него и го пазеха от ветровете. 
             Семейство Дейн обитаваха красива къща в покрайнините на града, а дворът им граничеше с гората. Майкъл имаше хубав бизнес в града, държеше две кафетерии за бързо хранене. Стела, съпругата му гледаше двете им деца Нина и Томи. Покрай малките, животът им бързо ги завъртя. Сякаш току-що се ожениха, а Нина вече е на осем, Томи на четири години. Десет години се изтърколиха покрай тях, направо изтекоха като пясък между пръстите им.
                Нина подскачаше и държеше здраво куклата, за да не я изтърве. Имаше няколко монети и се чудеше дали да не се отбие за дъвки или от онези хрускави блокчета с фъстъци, но реши да продължи. Госпожа Лавън сто на сто ще ги почерпи нещо. Когато свърна към тях нямаше жива душа по улицата. Къщите бяха раздалечени една от друга, а високи борове ги ограждаха като стражи. Тананикаше си нещо, беше и весело. В училище я хвалеха, че е умница. 
……………………………………………………………….
                Стана обед, а Нина никаква я няма. Стела погледна часовника над камината, който отброи дванадесет удара. Томи се прибра от двора и си изми ръцете. Беше играл на пясъка и панталоните му бяха мръсни, но лицето му беше доволно и щастливо. Стела излезе на верандата, после прекоси двора и пред къщата се загледа по пътя. Нямаше и следа от Нина. Започна вече да се ядосва, че детето си прави каквото иска. Трябва да я стегна ,че Майк я е разглезил доста… Качила се е на главите ни… Стела набра телефона на Ана Лавън и зачака.
                          - Да, моля.
 -Здравей, Ани. Ани, кажи на Нина да тръгва, че е обед. После пак ще играят с  Мел.

-Но Стела, Нина не е тук.

-Какво, тръгна ли си вече?

-Не, виж, Нина днес не е идвала.

 -Как така не е идвала, тя излезе към девет сутринта и тръгна към Мел.

 -Не е дошла. Нямам идея къде е отишла. Съжалявам Стела.
     Стела  влезе в стаята на Нина. Всичко си беше по мястото, само детето го нямаше. Телефонът на Нина го няма, сега ще и звънне…Стела я набра, но беше изключен.    Бибибппп… и пак… бибибпп… няма връзка с този номер… Краката на Стела омекнаха. Притесни се. Сърцето и задумка, а пръстите на ръцете и се разтрепераха. Стовари се върху стола да седне. Къде е Нина? Нина е изчезнала. Излезе преди три часа… Стела натисна бутона за бързо набиране  и изчака Майк да вдигне. Майк отговори троснато, току-що се разправяше с едни доставчици. 
-    Какво има. Ще ти се обадя по-късно.
-    Майк…Майк… - изпищя Стела. Хълцаше и не можеше да говори. Душеше я нещо в гърдите.-Майк…  

-    Какво става? Стела?

-    Нина е изчезнала. Нина… няма я…

-    Как така изчезнала? Играе някъде. Не може да изчезне. Я не се впрягай, идвам. Сега ще я потърсим.

           Стела затвори телефона и продължи да ридае. Отиде до банята и взе две таблетки валиум. Докторът и го изписа да го пие, когато се нервира.
          Майк пристигна бързо и влетя в хола. Стела му разказа, че Нина излязла в девет, взела си куклата и тръгнала към Мел Лавън, но не стигнала до там. Говорила с Ана Лавън, Нина не е ходила там. Завъртяха телефони, питаха и други деца за Нина, дали са я виждали, но никой не знаеше. Нина беше изчезнала като дим. Майк се обади на съседите и остави Томи у тях. После със Стела отидоха в полицията.
                   Стивън беше висок, як, четирдесет годишен мъж. По слепоочията беше оплешивял, косата му беше тук-там прошарена, с къса подстрижка, светли очи. Той си записваше нещо в тефтера и внимателно ги разпита. Имаше голямо търпение. Стела хълцаше и трудно се разбираха думите и.  Той стана и  и донесе чаша вода. Изчака я да глътне малко, да се съвземе… Разпита ги за всички приятели на Нина. Дали някой би искал да им навреди? За бизнеса на Майк, за партньори, доставчици… Семейството беше обикновено семейство, нямаха милиони, нямаха инвестиции… средна ръка. Изкарваха от наема на едната кафетерия и от оборота на другата. Разпита Майк за някакви пререкания в заведението, заплахи, скандали… Нищо такова не беше се случвало. Загледа снимката, която Стела му даде. На снимката детето беше като всяко дете, усмихнато, хубаво, със светли коси като Стела, очите и пъстри, облечено беше в лятна рокля на малки цветчета. Записа Нина Дейн - осем години и написа една голяма въпросителна на листа в тефтера си.
          Семейство Дейн си тръгнаха омърлушени от участъка. Лейтенант Стивън свика колегите си, за да ги запознае със случая. Трябваше да започнат издирването.
…………………………………………………………………….
       Пола дъвчеше нервно дъвката си и зяпаше навън. Климатикът пак не работеше, беше горещо, отвори прозореца. Червената и коса се развяваше от вятъра. Зачовърка из чантата и лакът на единия и нокът се развали. Изпсува, но Рико натискаше яко педала на газта и не и обърна внимание. Микробусът летеше по магистралата. Изнизаха се от щата Мейн бързо, а сега караха на юг. Трябваше да стигнат до Ел Пасо, колкото по-бързо, толкова по-добре. Схванаха и се краката в една и съща поза, затова ту ги изпъваше, ту ги кръстосваше. Пола беше тридесетгодишна, когато се измъкна от стриптийз бара и тръгна с Рико. Пет, шест години бяха заедно. Нейния Рико, сладурът  Рико… Рико беше симпатяга, едър мъж, добряк, силен… но Пола го въртеше на малкия си пръст. Рико протегна ръка и я плъзна по бедрото и. Ама, че е шавлив… Пръстите му се вмъкнаха под роклята и. Пола се захили и му кимна да спрат някъде. Наближаваха Питсбърг. Не бяха спирали никъде вече седем-осем часа. Наближаваше шест часа надвечер. През лятото денят е дълъг, ще починат няколко часа и ще потеглят пак  по тъмно. Малката ще спи поне дванайсет-петнадесет часа, след като я упоиха. Наближиха един крайпътен мотел и Рико отби. Пола мързеливо се замъкна в офиса и плати една нощувка в кеш, написа две измислени имена, грабна ключовете за бунгалото и се затътри към буса. Влязоха вътре с Рико. Оставиха Нина в буса да спи. Пола смъкна дрехите си и пусна душа. Горещината днес я побърка, а и климатикът не беше в ред. Студената вода плющеше по голото и тяло, тя затвори очи и се отпусна под струите. Рико се намърда до нея, придърпа я до себе си. Отметна косите и. Ръцете му я опипваха, наведе към нея и я целуна. Захапа нежно долната и устна, после езикът му продължи надолу и се залепи за гърдите и. Жадно се впи в плътта и, смучеше я и галеше… После я надигна до стената и влезе в нея. Пола обхвана кръста му със силните си бедра. Извиваше се чувствено, както на пилона… Движеха се в ритъм и двамата, пъхтяха, охкаха… до като стигнат екстаза…
              Ядоха сандвичи и пиха кола в леглото. Пуснаха телевизора, но нямаше нищо ново. Явно полицията не правеше нищо за сега. Пола се изкиска и се притисна до Рико. Но той заспиваше и се обърна настрана. Поспаха няколко часа и трябваше да се изнизват от тук. До Ел Пасо ги чакаше още много път. Всичко вървеше по план. Там щяха да се отърват от малката, да си вземат другите пари и да отпрашат за Мексико. Алфредо щеше да я получи жива и здрава. Пола и Рико правеха от време навреме по някой удар с доставка на деца. Като им свършат парите се оглеждаха и влизаха отново  в играта. Те се бяха шляли в Канада, когато дойде заявката. Минаха границата в Мейн и се натъкнаха по случайност на Нина, в Обърн. Рико караше из града и се оглеждаше за малко момиче и тогава съзряха подскачащата Нина. Излезе им  късмета. Рико намали и кимна на Пола. Тя бързо извади една салфетка от чантата си, потопи я в разтвора и се подготви. Спряха до Нина и я запитаха дали има наблизо църква. Детето спря и се обърна в другата посока да им покаже. Нямаше жива душа по улицата. Градчето спеше глухо и сляпо като целия загубен щат. Пола бързо протегна ръка към носа и и упои Нина. Детето подгъна крака и се свлече след минута. Рико я вкара в буса и отпрашиха. Спряха извън града, облепиха устата  и ръчичките и с тиксо. Рико я пребърка, извади батерията  и изхвърли телефона и. Куклата също.
                Наспаха се и излязоха тихо от стаята, отвориха  задната врата на буса. Нина спеше дълбоко. Рико загледа малката. Колко е сладка… бонбонче…нЩе има късмет Алфредо да се забавлява с нея… И на него му се искаше да я вземе в обятията си, но… Пола го погледна злобно и изсъска:
                             -Даже не си го и помисляй! Ще я закараме и без да си я пипнал! Ясно ли е?
           Рико си замълча. Подви си опашката. Не е лесно да си с жена като Пола. Но тя знаеше кое, как… а  той изпълняваше… освен това обичаше да я чука…
             Метнаха се на седалките и потънаха в нощта.  
……………………………………………………..
         Лейтенант Стивън окачи снимката на Нина на таблото. До сега то бе празно, нямаше произшествия, убийства, грабежи…Обърн беше тихо и спретнато градче. Хората си работеха и живееха, мирно и кротко. Само понякога имаше сбиване на хлапетии в  някой бар, други проблеми нямаха. Стивън спусна задачите на колегите си - проучване на майката и бащата, да не би да са замесени, разпечатки на телефони, банкови сметки, местонахождение - по телефона на Нина, други да разпитват по къщите около семейството и по улицата до Мел Лавън. Трябваше да попаднат на нещо, първите часове са най-важни… Все някой щеше да е чул или видял…
           Градът зашумя като кошер. Хората клатеха глави, изненадани и учудени.
            Стела и Майкъл онемяха от случката. Стела си изплака очите. Стискаше телефона в ръце и мълчеше. Седяха в хола и чакаха да звънне полицията. Томи се беше свил на дивана и държеше една количка в ръка, тих и мълчалив. Минутите се нижеха, после и часовете. Мина полунощ. Къде ли е детето ми? Стела потрепера като лист и се втурна в банята. Цял ден повръща, вече излизаше само стомашен сок. Спазмите на стомаха я прекършиха, легна на леглото и беззвучно зарида. Майкъл обикаляше из къщата безцелно, излизаше да пуши на двора, влизаше, кършеше ръце. Бяха съсипани. Само до преди един ден всичко си беше нормално. Бяха си добре, със здрави, весели деца. Всичко се обърна наопаки… Дали е добре Нина? Да не я малтретира някой психопат? Майк потрепера и сви юмруци.  Само да му паднеха в ръцете…
           Полицай Стивън изпрати да търсят телефона на детето. По сигнала стигнаха до края на града. Намериха го в храстите, а също и куклата на Нина. Прибраха ги внимателно в пликове и ги пуснаха за отпечатъци. Сега ще чакат. 
          
……………………………………………………………………………………
            Пола и Рико пътуваха още на юг. Отбиха  в едно затънтено място, Пола слезе и отвори задната врата. Нина беше отворила очи. Лицето и беше мокро от сълзи и сополи. Пола я издърпа, свали и лепенката, даде и вода и един кроасан да хапне. Нина захлипа. Пола изкрещя да спре. Детето се вцепени. Пола я закара зад дърветата да пишка. После и опакова ръцете, устата пак с тиксо. Потеглиха.
………………………………………………………………………………..
      Отпечатъците бяха непознати. Нямаше ги в базата данни. Удариха на камък. Часовете се изнизваха, Стивън побесня.
      Няма как да ги има в базата данни, защото Рико беше емигрант от Панама, нелегално пребиваващ.
…………………………………………………………………………………………….
          Стела въртеше една броеница в пръстите си  и се молеше на Господ за спасението на Нина. Те бяха католици и вярваха, че Бог ще им помогне. Затворила очи,  седейки, тя се клатеше напред-назад, като изпаднала в транс. Майкъл я гледаше  отчаяно… Боже, Стела полудя…
     Телефонът мълчеше. 
      Майкъл питаше Стивън, но нищо не му съобщаваха. Вече нямаха надежда. Втори ден… Обзе ги страх… дали е жива? И двамата не смееха да го кажат на глас… мислеха си вече… за най-лошото…
………………………………………………………………………………
     Разследването забуксува. Нищо. Никакви улики, една захвърлена кукла, телефон… Стивън преглеждаше разпечатките от телефоните, когато дежурната влетя в кабинета му.
-    Един старец е видял черен бус. Движел се е  бавно по улицата близо до къщата на Мел Лавън. 
           Стивън взе адреса на стареца, качи още един колега и подкара към него.
        Марк Хелди отвори веднага вратата. Видя полицаите и ги покани в къщата си.
                                  -  Какво видяхте? Колко часа беше?
                                   - Сутринта, към девет и нещо  си пиех чая. Преди това погледнах през прозореца да видя дали има поща, но пощальона не беше минал. Тогава видях един черен бус да кара бавно по улицата. Загледах го, и видях, че номера не е тукашен. Беше от щата Юта. Викам си, абе колко е далече Юта от тук, туристи ли са? Не запомних много номера, но завършваше на 78, но буса беше форд. Бусът беше малко очукан, стар, чисто черен.
               Задаваха му още въпроси, но той беше загледал буса, а не видял шофьора, нищо друго… 
               Полицаите заровиха в базата данни, да търсят бус с регистрация от Юта, черен, стар, завършващ на 78. Това беше следа, ще карат по нея… Намериха няколко такива. Обадиха се на колегите в Юта и вдигнаха на крак полицията  в съседните щати. Излъчиха по медиите съобщение за Нина и за търсения бус.
………………………………………………………………………………………. 
               Пола и Рико спряха да починат. Мотелът беше близо в  щата Арканзас. Беше тъмно. Имаха още един ден път. Взеха най-отдалеченото бунгало. Нямаше хора навън. Всички спяха. Пола излезе, огледа се внимателно, отвори вратата и извика на Нина да слиза. Детето тръгна боязливо напред. В стаята и дадоха сандвич и банан. Пи вода до насита. Вързаха и ръцете отпред, залепиха и устата и я сложиха да спи на едното легло. Бяха капнали от път. Не пуснаха да гледат новините. Ако бяха включили телевизора щяха да видят, че търсят Нина в цялата страна. Рико извади бира от сака и изпи една-две. Пола и тя пийна. После захъркаха на спалнята.
                Нина не спеше. Гледа ги доста време. Страх я беше от тях. Леличката я заплаши да мълчи, грубо я буташе, лоши бяха…но поне не я биеха… после реши да направи нещо…нда избяга, докато спят… Тихо стана от леглото. Не бяха завързали краката и, проявиха милост… Пристъпваше крачка по крачка към вратата. Щом стигна до нея, видя че ключът  е там. Стоеше си в ключалката. Детето вдигна завързаните си ръце и се помъчи да превърти ключа. Няколко пъти не успя, но най-накрая вратата се отключи. Нощният въздух нахлу в стаята. Нина излезе тихичко, стъпваше на пръсти. Огледа се в тъмното. Видя и други къщички, но само една светеше с надписи.  Отправи се натам. Не успяваше да тича със завързани ръце, но бързаше колкото може… Стигна до вратата  на къщичката, и заудря с юмручета…
               Един чичко отвори вратата и ахна ката видя завързаното дете.
                Пола и Рико още спяха в леглото, когато нахлуха полицаите. Чакаше ги съд. До двайсет години най-малко ще лежат на топло. Рико пропя, за да си намали присъдата с някоя година. Полицията разнищи трафика на деца  в Ел Пасо, хванаха Алфредо и други по веригата. 
               Нина си беше вече у дома. Записаха я при психолог. Много не искаше да говори. Беше още под стрес. Докторът каза, че ще се оправи, но трябва време. Усмивката и изчезна. Купиха и нова кукла, но тя я захвърли…
               Стивън затвори папката на Нина Дейн. Бяха на финала  да ги хванат, но детето успя да се спаси…
                Стела, Майкъл, Нина и Томи решиха да  напуснаха града. Беше тихо градче, все така мирно, тихо и спокойно…да не повярва човек, че там отвличат деца…
 
                                                    К Р А Й